Автопортрет в черно

Колко дълго променях черта по черта

своя крехък духовен облик!

Заличавах излишната си доброта,

прекомерната нужда от обич.

И така се стараех над своя портрет,

че е време да се харесам:

хладнокръвно отправила поглед напред,

рядко пишеща поетеса.

Водя дребни войни, удрям с думи-камшик,

смело скачам сред гейзер интриги...

Не признавам, че всичко това ме руши

и че сили не ми достигат,

но вината за нещо – какво? не разбрах –

ме измъчва на бавен огън.

И се моля отново да стана добра,

но не зная дали ще мога...

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.

P.S. Това стихотворение е писано през 80-те години на миналия век. Добрата новина е, че успях отново да открия и запазя добрината в себе си. А не толкова добрата новина е, че атмосферата на работното ми място, описана в това стихотворение, не се е променила много оттогава. Тъжно е, като се вземе предвид къде точно работя от младостта си до днес...