събота, 31 август 2013 г.

Автопортрет в черно

Колко дълго променях черта по черта
своя крехък духовен облик!
Заличавах излишната си доброта,
прекомерната нужда от обич.

И така се стараех над своя портрет,
че е време да се харесам:
хладнокръвно отправила поглед напред,
рядко пишеща поетеса.

Водя дребни войни, удрям с думи-камшик,
смело скачам сред гейзер интриги...
Не признавам, че всичко това ме руши
и че сили не ми достигат,

но вината за нещо – какво? не разбрах –
ме измъчва на бавен огън.
И се моля отново да стана добра,
но не зная дали ще мога...

Гергина Дворецка
от стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.




P.S. Това стихотворение е писано през 80-те години на миналия век. Добрата новина е, че успях отново да открия и запазя добрината в себе си. А не толкова добрата новина е, че атмосферата на работното ми място, описана в това стихотворение, не се е променила много оттогава. Тъжно е, като се вземе предвид къде точно работя от младостта си до днес...

Няма коментари:

Публикуване на коментар