Импресия

Отдавна...в ритъма на влака

и в мириса на влажен люляк,

във ветрове, които сякаш

под белия чардак се тулят,

във звуковете на китара,

подскачащи по калдъръма...

Догаря пролетта, догаря.

И става тъмно. Става тъмно.

И нощ, набъбнала от лято,

неуловимо ме люлее.

Поемата е недопята,

но съм забравила за нея.

Насън единствено усещам,

с вкуса на глътка недопита,

че имаше навярно нещо

в забързания влаков ритъм,

във люляковите повеи

и калдъръмените песни.

Какво изгубих?...И люлее

ме лятото. Мой стих, къде си?

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”