Днес приключва отпуската ми. От утре пак няма да имам много време за поезия, но лятото все още е тук! Затова споделям нещо съвсем лятно... само че от времето на първия ми краткотраен брак, много преди да срещна Владимир Дворецки!
Пак в топлината обърквам посоките.
Тръгва по грешния път мисълта ми.
И се разливат тръпчивите сокове
в мойта доскоро пресъхнала памет...
Толкова лято се спусна на двора!
Стеле градините сънна омара.
Лягат цветята от знойна умора
и във следобедна ласка изгарят.
През маранята се мярка несмело
твоето тяло, туптящо и смугло...
Колко прозрачна стена ни разделя –
здрачът на моето сватбено було.
1976 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар