Човекът, когото си чакал

През студения ден, през големия сняг,

на гнева през оградата яка,

след спечелени битки, изгубени пак,

идва този, когото си чакал.

И мечтаеш, след дългия път, извървян

между два въпросителни знака,

да протегнеш най-после приятелска длан

на човека, когото си чакал,

да забравиш това, от което горчи,

а пък после излиза солено.

Но човекът, когото си чакал, мълчи

и присвива очи отчуждено.

И започваш да нищиш конец по конец

омотаната гнила шевица:

ти преди си го смятал за ловък хитрец,

днес той тебе – за дребна душица;

ти си пазел от удари свойта глава,

но от страх си се хвърлял в атака...

И сега се замисляш: след всичко това

много чудно – какво си очаквал?

Ами днес ако грабне чепато дърво,

да си върне за всичко предишно?...

И си тръгва човекът, когото...какво?

Когото какво ли?...Нищо.

1981 г.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”