вторник, 20 август 2013 г.

Човекът, когото си чакал



През студения ден, през големия сняг,
на гнева през оградата яка,
след спечелени битки, изгубени пак,
идва този, когото си чакал.

И мечтаеш, след дългия път, извървян
между два въпросителни знака,
да протегнеш най-после приятелска длан
на човека, когото си чакал,

да забравиш това, от което горчи,
а пък после излиза солено.
Но човекът, когото си чакал, мълчи
и присвива очи отчуждено.

И започваш да нищиш конец по конец
омотаната гнила шевица:
ти преди си го смятал за ловък хитрец,
днес той тебе – за дребна душица;

ти си пазел от удари свойта глава,
но от страх си се хвърлял в атака...
И сега се замисляш: след всичко това
много чудно – какво си очаквал?

Ами днес ако грабне чепато дърво,
да си върне за всичко предишно?...

И си тръгва човекът, когото...какво?
Когото какво ли?...Нищо.

1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


1 коментар:

  1. Невероятно истинско! Специално го потърсих, защото не мога да се изразя толкова точно. Благодаря!

    ОтговорИзтриване